ANNA KOSTOVA

ANNA KOSTOVA

LONELY MAN

A lonely man approaching

asking for redemption,

chances long forgotten

searching back attention.

A lonely man is here —

silent old and grumpy —

shaking empty bottles

filled with hopeless air.

Dreamless nights arriving,

he's closing eyes with tears

trying to remember

life without its fears.

A lonely man is reaching,

wrinkled hands for prayer,

praying for forgiveness

for abandoned chances,

chances never taken.

Bulgarian version:

ЕДИН САМОТНИК

И ето, той самотен приближава,

молейки спасение

от шансове потънали в забрава,

завръщащи се пак при него.

Един самотник –

тих, грохнал и сърдит –

разклаща там бутилка празна,

напълнена с безнадежност.

Безсънни нощи тихо идват

затваря той очите насълзени.

Живот без страх?

Какъв ли беше! Припомни!

Един самотник –

тук протяга

набръчкани ръце в молитва

молещ прошка

за шансовете тъй пропуснати.

STILL

I see you are coming back to me –

all beautiful and silent.

I want with you to flee,

to lose you, I am so frightened.

But, wounds from a sword

of words unspoken,

like an utmost reward

for a heart so broken

(remind me of your presence

of our dreams.)

Silence,

yes, I know is spreading

but our hearts are talking still,

yet, there is something between us

still, love is waiting to begin…

Bulgarian version:

ВСЕ ОЩЕ

Виждам идваш пак при мен

толкова прекрасна, толкова притихнала,

с теб аз искам да избягам

да те загубя толкова се плаша.

Но раните от меч

на думи неизречени

като награда най-висша

са за едно сърце разбито.

Тишина,

да, знам, тя тук връхлита,

но нашите сърца говорят още

прошепват: любовта е тук

и чака да започне.

WORDLESS

Boisterous winds of deceptive words

have been robbing me for years,

The only shelter from these storms

is having you by me, my dear.

No words, I need when you are here,

the thrill of you, of your image,

overtaken by your beauty,

makes me calm and happy.

Let's put behind the bars

the emptiness of our words

Let time be their friend and guard

until we come again for them.

I am longing for the sense of you

like soundless song

like blissful dance

to sooth my senses.

I want to hold and hug

your thoughts,

to tremble from your inspiration

and never to explain.

Words, you have taken so much from us

now, let us go on our wordless road:

in silence, in tranquility

in feeling.

Bulgarian version:

БЕЗДУМЕН

Обрулен от безпощаден вятър

на думи голословни

при тебе аз притихвам

ти, мой пристан и закрила.

Една неземна сила

от образи, мечти и радост

ме тук връхлита с теб,

но само моля те не говори!

Нека тез‘ думи белобради, страшни

затворим ний в сандъци прашни,

а времето приятел верен

ще бди над тях.

Ах, искам аз усещане за тебе,

по моите тънки фибри да играе,

да гали ме безшумна песен

и като танц блажен около мене

да играе.

Искам аз дъха ти нежен

да прошепва в моите длани –

спокойно, равномерно и безшумно.

Аз искам твойта мисъл

по усет да прегърна

да тръпна аз от твойто вдъхновение

и нивга да не обяснявам.

О, думи, вий толкоз‘ много взехте,

оставете ни се да тръгнем

по път бездумен –

притихнали, спокойни и само по усещане.

ANNA IS A BULGARIAN

ANNA IS A BULGARIAN. She is a poet who comes from a small and picturesque mountainous town called Smolyan. Now, she currently works and lives in Lodz, Poland but her mother tongue is Bulgarian. She defines herself as a full-time dreamer who seeks and finds inspiration in the subtle, little things in life.